Митьо Станев е роден на 18 февруари през съдбоносната за България 1877 година в с. Карабурун (дн.с. Знаменосец, Раднево). Първородно дете е в бедното селско семейство на Станьо и Кръстина Станеви. Въпреки финансовите затруднения и множеството лишения той завършва Казанлъшкото педагогическо училище през 1898 г. След завършване на образованието си е назначен за учител в бащиното си село. Младият Митьо Станев се връща в родния си край пълен с енергия за просветителска дейност не само сред децата в тесните учителски стаи, но и сред бащите им, сред селяните от близки и далечни села. Организира вечерно училище за възрастни, създава театрална трупа, с която обикаля околните населени места. Неговото слово разпалва желание за просвета и култура, събужда умовете на млади и стари. Скоро той влиза в списъка на неблагонадеждните за политическата власт учители. Изселват семейството му в различни краища на България. Но където и да отиде, пламенният и талантлив учител успява да спечели любовта на учениците си. Неизменен спътник в трудностите е неговата съпруга Мара Станева която също е учителка. Митьо Станев е неуморим и в редовете на учителското движение. Той е един от основателите на Учителската социалдемократическа организация и член на Управителния ѝ съвет, както и редактор на печатния ѝ орган- вестник „Учителска искра“. През 1919 г. Митьо Станев напуска любимата учителска професия и се отдава на политическа дейност. Той е първият секретар на Старозагорския окръжен партиен комитет при създаването му. В първите парламентарни избори през 1919 г. е избран за народен представител и като такъв редовно е преизбиран до 1923 г. В Народното събрание неколкократно той изнася блестящи и аргументирани речи в защита на учителството и народното образование.
Митьо Станев дейно участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., арестуван е и прекарва повече от година в затвора заради политическите си убеждения. През 1927 г. Митьо Станев участва в конференция за учредяване на Работническата партия, а от следващата година до смъртта си, той е в състава на нейния Централен комитет. През 1936 г. напуска Стара Загора и се премества да живее в София. През 1939 г. Митьо Станев е интерниран в Ивайловград. Поставен при крайно тежки условия за живот, с разклатено здраве, заболява тежко и на 22 юни същата година издъхва.
