Учителят, който щедро ти дарява вселена от мисли, чувства, вълнения…

   Сигурен съм, че знаеш, драги приятелю, в какво се крие тайната да бъдеш щастливо четящ човек. Тя е проста – това е желанието да намираш най-малките зрънца радост във всяко разлистено томче, във всеки незабравим стих.  А запитвал ли си се кой ти дарява тази вселена от мисли, чувства, вълнения и запалва пламъчето на желанието да бъдеш щастлив?!

   Кой разпалено ти говори за любовта към просвещението, към отечеството и поддържа живо пламъчето на любовта към българското слово? Дали това не е „твоята Рада Госпожина“ – тази, която те „залива със светлия си поглед“, която те „ободрява с небесна усмивка и туря цялата си душа“ на твоите „трепетни устни“, за да издумаш, че „народността не чезне/там, дето знаньето живей!“?!…

   Кой те води към чудодейната сила на фолклорното творчество? Кой „довежда“ в клас сладкодумеца, гдето те убеждава, че приказките и песните са сътворени, за да „… те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“ и ти започваш да мечтаеш? Нима не е тази, която ти дава полет на въображението и ти неволно я наричаш Благолаж?!                                                                                                                                                                     

   Кой напевно ти разказва с думи от сърцето си за ангелската душа на един „чудноват“ човек, който е видял своите проблеми като незначителни в сравнение с чуждата болка, влязъл е в живота на ближния като ангел, за да дари надежда и изцеление? Да, това е тя– тя, която дава полет на въображението ти и, докато я слушаш, неусетно и тихо я наричаш Серафима…

    Тя не се щади да будува нощем, за да те запознае на разсъмване с поредния любим герой… Тя те учи да познаваш магията на шумоленето, радостта  от донесената книга, бурята на един спор върху някой автор, да търсиш между редовете допира с нещо велико и красиво… Тя ти показва, че книгата е дом на истината, където можеш да познаеш не само радостта, болката, щастието, тъгата, а да познаеш себе си дори и да се усъвършенстваш…

   Това е тя – учителката, която застава пред теб с разтворен в ръка роман или томче със стихове, овехтяло от обич и четене…

  Тя е тази, която щедро ти дарява, без да си поискал, цяла вселена от мисли, чувства, вълнения, с които откриваш тайната на щастливо четящите хора… 

Иван Цв. Кирилов, 6.в клас